Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце-
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Давид Овадия
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце-
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Давид Овадия
» Форума променя адреса си!!!
» Липсваш ми-от Надежда Захариева
» Без любов-от Блага Димитрова
» Мира нямам, че те обичам!
» Умните мисли на Мечо Пух
» Аз вярвам в мълчаливата любов...
» Научих че...-2
» Автор: Габриел Гарсия Маркес